гòрски, -а, -ο. 1. Прил. от гора. Младен вървеше с бавен ход по извития и стръмен горски път. П. П. Славейков. Горско стопанство. Горска ягода. 2. Като същ. м. горски — служебно лице, което пази горите. Добър вечер, момко! Какво чиниш тука? — Горски съм. Аз вардя тая гора. Вазов.
|