горчѝв, -а, -о, прил. 1. Който има вкус на пелин, хинин и под. Противоп. сладък. Горчиви бадеми. Горчиво лекарство. 2. Прен. Който поражда мъка, скръб. Горчиви думи бяхме си казали / и без причина сърдехме се ний. К. Христов. || Изпълнен с чувство на мъка, отчаяние; горък. Тишината се нарушаваше от време на време с горчивите ридания и отчаяни въздишки на убитата от скръб майка на покойния момък. Ал. Константинов. Горчива скръб сърца ни трови — / прощавай роден край! Яворов. Горчиви сълзи. Горчива усмивка. □ Горчив хап (прен.) — неизбежно неприятно преживяване. Горчиво кафе — кафе, което не е достатъчно подсладено. Изпивам до дъно горчивата чаша (книж.) — изживявам до край голямо изпитание.
|