горчивинà ж. 1. Горчив вкус. Той усещаше горчивина на езика са, скърцаше зъби, стискаше юмруци. Кр. Григоров. 2. Прен. Огорчение, болка, обида. И той мълчеше бледен, с душа обадена и препълнена с горчивина. Елин Пелин.