горя̀нин, мн. горя̀ни, м. Диал. Планински жител; планинец. Той беше седемдесетгодишен, с изразително, широко, червендалесто лице на горянин, което предразполагаше с добротата си. Елин Пелин. || Епитет на змей. Змей горянин. || Епитет на вятър, който вее откъм планината. Повей ми, ветре, горянине. Нар. пес.
|