|
гòспод, зв. -и, мн. няма, м. 1. В християнската религия — бог. Господ беше прибрал болната нощеска. Вазов. Господ бог (църк.). Дядо господ (разг.). 2. В разговорната реч — като възклицание, обръщение и под.: а) За израз на учудване, изненада: господи! боже господи! б) При пожелание: господ да му е на помощ! в) При благословия: да те пази господ! да те поживи господ! г) При клетва: да те убие господ! □ Где тоя господ! (остар.) — ако можеше, ако беше възможно. Добър е господ (разг.) — имам надежда, няма защо да се отчайвам. Дървен господ (остар., ирон.) — бой. Неновият нехранимайковец не би трябвало да се оставя без дървен господ. Каравелов. Един господ знае (разг.) — никой не знае. Каквото дал господ (разг.) — каквото имаме, с каквото разполагаме. Ще ви гостим каквото дал господ. Както дал господ (разг.) — както е редно. Тук е друг господ (разг.) — тук е по-добре, по-хубаво.
|