|
господàр, -ят, -я, зв. -ю, мн. -и, м. 1. Мъж, който има власт над някого. Рядко има добри и милозливи господари. Повечето са лоши и немилозливи към своите ратаи — гледат да ги одерат. Влайков. 2. Владетел. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство. Вазов. 3. Собственик на имоти; стопанин. Господарят на тая кръчма липсваше. Йовков. Не сме ли първи по имот в селото? Не скитай като слуга, ами ела да бъдеш господар тука. Елин Пелин. Кучето не лае господаря си. Погов. 4. Прен. Човек, който има власт над нещо. Аз съм господар на себе си и на волята си. Вазов. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце. Елин Пелин. Господар на положението.
|