господàрка ж. 1. Собственица на имоти; стопанка. Казвам ѝ: да речем, че ти си господарката, че чифликът е твой, какво ще направиш? Йовков. || Жена, която има власт над нещо. Тя се радваше, че си е вече сама господарка у дома си, че няма кой да ѝ заповядва и кой да ѝ се кара. Влайков. 2. Жена, която има власт над някого. Стайка първи път виждаше госпожа хаджи Ровоама и не знаеше, че е леля на господарката ѝ. Вазов. 3. Жена владетел или съпруга на владетел. Да, господарке, напущането на Търново е неизбежно. Вазов.
|