|
гост, гòстът, гòста, мн. гòсти, м. 1. Лице, което прави приятелско посещение у дома на някого. Днес обаче вий сте наш гост и ще обядвате у нас. Ал. Константинов. Късни нощи, а пък още / свещ у вас гореше;... кой ви гостът беше? Яворов. Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и далечен гост. Вапцаров. Скъп гост. Неканен гост. 2. Външно лице, поканено да присъства на някое събрание, заседание и др. Първите места в салона са запазени за гости. || Лице, дошло на посещение, обикн. официално, в семейство, селище, учреждение и др. Гост на Института за български език. □ На гости — като гост, в качество на гост. Отивам на гости. На гости съм у някого.
|