|
грàбвам, -аш, несв.; грàбна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гра̀бнат, св., прех. 1. Вземам нещо бързо или изведнъж. В полунощ той грабва пушката и да-а-ан — гръмва. Елин Пелин. Стоичко кипна, наведе се, грабна камък и го запокити из широките клони на върбата. Елин Пелин. Тя грабваше жадно новата книга и почваше да я прелиства и чете. Ем. Коралов. 2. Вземам нещо насила; отвличам, отнасям, отвеждам. Веднъж по жетва змейно се спуща вихром в полето и грабва най-хубавата девойка между жетварките. П. П. Славейков.
|