грàбя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Отнемам, присвоявам нещо с насилие или без право; върша грабеж. Кърджалиите оставиха конете си и се спуснаха да грабят. Йовков. Грабят от народът гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия. Ботев. Аз съм против всички насилници и злоупотребители, против всеки, който граби и смуче народния пот. Влайков. 2. Вземам бързо едно след друго. Чековица кълнеше ужасно, грабеше буци пръст от купчината и хвърляше бясно през оградата. Чудомир. И отведнъж пак завие вятърът, граби снега, развява го, върти го. Йовков. грабя се страд. □ Грабя мома (остар.) — отвличам мома, за да бъде омъжена против нейната воля или против волята на родителите ѝ. В такъв час никой не мисли да граби мома. Вазов.
|