градѝна ж. 1. Място, засадено с цветя, зеленчук или овощни дървета, обикн. заградено и близо до жилище. Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец. Ботев. Наблизо е реката; покрай нея са сливови и ябълкови градини. Л. Стоянов. Зеленчукова градина. 2. Обществено място с алеи, цветя и дървета за разходка и почивка. Градска градина. □ Ботаническа градина — градина, гдето се отглеждат растения от различни страни на света с научна цел. Детска градина — учебно-възпитателно заведение за деца от предучилищна възраст. Зоологическа градина — обществено място, гдето се държат предимно диви животни от различни страни на света с научна цел. Тези камъни се хвърлят в моята градина — тези подмятания са насочени към мене.
|