грàжданин, мн. грàждани, м. 1. Жител на град. Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, а гражданите зарязваха търговията. Вазов. || Човек, роден и отрасъл в град, независимо от това къде живее. Ти гражданин ли си? — От сред София съм. Елин Пелин. 2. Жител на държава, който се ползва от всички конституционни права. □ Почетен гражданин — звание, което се дава от жителите на някой град на лице с известни заслуги към града или към целия народ.
|