грàквам, -аш, несв.; грàкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж издавам грак. На осамотеното дърво край пътя кацна врана с настръхнала перушина, залюля се на сухия клон, гракна унило и също се замисли. Елин Пелин. Малките, като видят майка си, гракват. 2. Прен. Разг. С вик се нахвърлям върху някого. Събрали се всички в кръчмата, че, като гракнали срещу мене, ще ме изядат. Йовков.
|