граматѝк, мн. -ци, м. 1. Диал. Който знае да пише добре, който пише книги; книжовник. Всичко ти е в главата, като че някой граматик го е записал. Ст. Загорчинов. Прочу се Найден граматик. Нар. пес. 2. Съставител на граматика.