грамотà ж. (гр.). 1. Истор. Писмена владетелска заповед; хрисовул. Александър на втория събор против богомилите ограничил гражданските права на евреите с грамота. Вазов. 2. Документ за отличие, обикн. съпроводен с орден или почетна значка.