грамòтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който знае да чете и да пише. Аврам и Колчо били грамотни, та нерядко в тия среди прочитали по нещо от някоя черковна книга. Влайков. || Който пише, без да прави граматически и правописни грешки. 2. Който е без граматически и правописни грешки. Грамотно писане. Грамотно четене. 3. Прен. Който има необходимите познания в някоя област на науката, изкуството и др.
|