гранѝтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е от гранит. Шумът на реката екливо се издигаше между гранитните урви. Вазов. Гранитна скала. Гранитни колони. 2. Прен. Необикновено твърд, устойчив, здрав. Гранитна воля.