|
грàница, ж. 1. Линия, която разделя територията на две съседни държави или области. Люляково е село на старата румъно-българска граница. Йовков. Река Дунав е северната естествена граница на България. Географска граница. Политическа граница. || Разделна линия между две посевни площи, два двора и под.; межда, слог. Неусетно Еньо се намери на първата своя нива. Той обиколи с коня границите й. Елин Пелин. 2. Прен. Разграничаване, различие. Рязка граница между физични и химични явления все пак не съществува, затова и разграничението между физиката и химията не е строго. Химия за VII кл. 3. Прен. Краен допустим предел. Умът стигаше тия граници, когато сърцето, свито от болка, престава почти да бие. Йовков. Две гайди ручаха и веселостта на младото белимелско поколение нямаше граница. Вазов. □ Всяко нещо си има граница — всичко трябва да има мярка. Заминавам зад граница (разг.) — заминавам в чужбина.
гранѝца ж. Бот. Вид клонест дъб, главно в равнините; горун. Quercus pedunculata.
|