гранѝча, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Имам обща граница, разположен съм в съседство с нещо. България граничи с Румъния, Югославия, Турция и Гърция. 2. Прен. Доближавам се, достигам до нещо, почти съвпадам с нещо. Постъпката му граничи с лудост.
|