гребà, -èш, мин. св. грèбах, несв. 1. Прех. Вземам, черпя с шепа, с лъжица, лопата и под. определено количество от течно, полутечно или зърнесто вещество. Бързешком греба чорбата и лапам големи залъци. Влайков. Като гребе от решето, хвърля шепа след шепа просо. Йовков. 2. Непрех. Карам лодка с гребла. Той беше грабнал лопатата от ръцете на изнемощелия съвсем старец каякчия и гребеше с всичка сила. Вазов.
|