|
грèбен м. 1. Плосък, обикн. продълговат предмет, със зъбци за ресане коса, брада и под. А тя отзарана едва не счупи гребена: косите ѝ са сплетени, корави като трева. Йовков. Който си има брада, има си и гребен. Послов. || Чесало за добитък. Да гледаш добичето, брей! — Бае Стоян взе железния гребен от коларя и се стегна да почисти своя гостенин. Елин Пелин. 2. Техн. Плоска зъбчата машинна част. Гребен на вършачка. 3. Диал. Бърдо на тъкачен стан. 4. Назъбен месест израстък на главата на петел или друга птица. След всеки удар все бели пера хвърчат, по гребена на белия (петел) протича кръв. Йовков. 4. Най-висока назъбена част на планина, вълна и под. Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна / ... / и над смътния ѝ гребен / ... / се разтапят в тънка пара / бледи есенни звезди. Смирненски. Слънцето се спускаше ниско над стожерите и полегатите лъчи изтегляха розови и златни линии по гребените на вълните. Д. Добревски.
грèбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Спорт. Който се отнася до гребане с весла. Гребно състезание. Гребен поход.
|