грèйвам, -аш, несв.; грèйна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам да грея. Зора зори, ден настана, / слънце грейна в небесата. П. П. Славейков. 2. Грея от време на време. В тях (в очите му) ту пламваха искри от възторг или от негодувание, ту пък грейваше тънка усмивка. Влайков.
|