грехòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който има грехове; грешен. Потънахме в грехове до шия... — Греховни сме били, а? Елин Пелин. Манастирът тесен за мойта душа е: / кога човек дойде тук да се покае, / трябва да забрави греховния мир. Вазов. 2. Който подбужда, води към грях. Греховни желания. Греховни помисли.
|