|
грèя1, -èеш, мин. св. грях, прич. мин. св. деят. грял, -а, -о, мн. грèли, прич. мин. страд. грян, -а, -о, мн. грèни, и грят, -а, -о, мн. грèти, несв., непрех. 1. Изпускам топлина. Есенното слънце грееше приветливо и топло. Вазов. 2. Изпускам светлина; светя. На небето грее пълната луна. К. Христов. 3. Изпускам блясък, блестя, лъщя. Връв жълтици грееше на челото ѝ и заобикаляше като със светлив венец разкошната коса. Вазов. 4. Прен. При преживяване на радостно, възвишено чувство — сияя. Момците пеят. / Лицата бронзови от радост греят. К. Христов. Когато се завърна, лицето на доктора грееше от задоволство. Вазов.
грèя2, -èеш, мин. св. грях, прич. мин. св. деят. грял, -а, -о, мн. грèли, прич. мин. страд. грян, -а, -о, мн. грèни, и грят, -а, -о, мн. грèти, несв., прех. Държа нещо над огън да се стопли; топля. Грея ръцете си на огъня. грея се страд. В една тенджера се грееше вода. Влайков.
грèя се, -èеш се, мин. св. грях се, прич. мин. св. деят. грял се, -а се, -о се, мн. грèли се, несв., непрех. Стоя край огън, на слънце и др. да се топля. Голяма част от тях бяха се натрупали около разпалената печка — греят се и шумно приказват. Влайков.
|