|
грѝжа ж. 1. Мисъл и залягане, старание да се направи нещо. Славеите и косовете измътиха и по цели дни бяха заети с грижи по малките си. Елин Пелин. Всяка след това ще гледа своите грижи и ще се захване за работата си. Влайков. Най-голямата му грижа беше за пушката. Йовков. Първата ми грижа беше да видя болката си майка. Семейни грижи. Домакински грижи. || Обикн. мн. Старания, усилия да се помогне, услужи някому. Той ограждаше баща си с особени грижи. 2. Обикн. мн. Душевно притеснение, безпокойство, тревога. На широката му душа не тежаха грижи и той беше спокоен. Елин Пелин. Мизерията и грижите го отчайваха. Вазов. Детенце малко с поглед лазурен, ти нямаш грижи в тия години. Вазов. □ Вземам (поемам) грижата за нещо — заемам се, наемам се да направя нещо. Малко ме е грижа (разг.) — нехая, не обръщам внимание. Малко ме е грижа за вашите работи. Налягат ме грижи (разг.) — струпват ми се много тревоги, неприятности. Не бери грижа (разг.) — не се грижи, не се безпокой. Аз ще уредя всичко, не берете грижа. Йовков. Не ме е грижа (разг.) — не обръщам внимание на нещо, не се интересувам от нещо. А времето хвърчи, не го е грижа кому тежи, нито кому е леко. П. П. Славейков. Полагам грижи — грижа се, залягам за нещо.
|