грозотѝя ж. Разг. 1. Грозота (в 1 знач.). Цончо изведнъж скокна на крака, с лице изменено до грозотия. Вазов. 2. Много грозен човек. И как можа тоя кривокрак дявол, тая грозотия, да вземе най-хубавата жена, Албена да вземе. Йовков.