грозя̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Придавам на някого или на нещо грозота, грозен вид; загрозявам. И тия кошари, и тоя манастир стоят като свои в долината и, вместо да я грозят, прибавят прелест на покоя и меланхолията на картината. Вазов.
грозя̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. (рус.). Заплашвам, застрашавам. Грози ме опасност.
|