грòхвам, -аш, несв:, грòхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Падам изведнъж на земята от изтощение, преумора, немощ; повалям се. Старецът се залюля назад, разтвори дългите си ръце и грохна по гръб. Смирненски. Конят му, макар и смъртно ранен, можал е да тича още някое време и изведнъж грохва и се поваля на самата позиция. Йовков. 2. Прен. Отпадам от старост или от преумора; капвам. А старият Герак съвсем грохна. Той с мъка се извличаше на слънцето, печеше се като стара змия. Елин Пелин.
|