|
груб, -а, -о, прил. 1. Който е изработен несръчно; неодялан, неизгладен. Противоп. деликатен, изящен. Селянинът беше облечен в груби шаячни дрехи. Груба прежда. 2. Прен. Първичен, първобитен, примитивен. Груб инстинкт. Груби нрави. Груба действителност. 3. Който действа неприятно на слуха, на зрението или на осезанието; загрубял. Противоп. нежен. Една глава се провира през ниския вход и един груб глас се обажда. Л. Стоянов. Най-зла от всички в къщи беше Божаница, с дълго кокалесто грубо лице. Елин Пелин. Груби ръце. 4. Прен. Който е невъзпитан, неучтив, нелюбезен, дързък, брутален. Противоп. нежен. Почти всеки ден той чуваше между снахите си остри надумки и караници, пълни с груби и непристойни думи. Елин Пелин. Груби и невъзпитани хора зле тълкуваха някои шеги на стареца и твърде жестоко му отвръщаха. Йовков. Груби обноски. Груби закачки. Груб отговор. 5. Прен. Краен, прекален. Груб материализъм. Груб натурализъм. || За отрицателни качества — много голям. Груба грешка. Груб недостатък. 6. Прен. Даден в общи черти; неуточнен, схематичен. Планът е даден в груби черти. Резултатът от изчисленията не е уточнен, а е даден в груби цифри. Груба сметка.
|