|
гръб, гърбъ̀т, гърбà, мн. гърбовè, гъ̀рба (сл. ч.), м. 1. Задна част на човешко тяло от тила до кръста, или на животно и птица — от шията до опашката. Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Елин Пелин. Майорът лежи по гръб и гледа в тавана. Л. Стоянов. Бичът на Османа се дигаше и слагаше по гърбовете на запенените коне. Вазов. На чужд гръб и сто тояги са малко. Послов. Котката по гърба си не пада. Послов. 2. Задна, нелицева част на предмет, сграда. Противоп. лице. Огнянов мина зад гърба на манастира. Вазов. Гръб на дреха. Гръб на книга. 3. Горна най-висока част на планина или хълм; било. Исках да се изкача на самия гръб на чала Белмекен. Вазов. По гърба на планината. □ Говоря зад гърба на някого — говоря против някого в негово отсъствие. Да ти видя гърба (разг.) — махай се, иди си! Живея на чужд гръб (разг.) — живея на чужда сметка. Забивам нож в гърба на някого — предателски нападам някого. Крия се зад гърба на някого (разг.) — използвам някого като прикритие на моите действия. На гърба си го изпитах (разг.) — узнах, научих го от собствен опит. Нападам в гръб — нападам от засада. Не падам по гръб (разг.) — не отстъпвам от своето становище. Нося някого на гърба си (разг.) — издържам, храня някого. Падна ми товар от гърба (разг.) — освободих се от тежка грижа, от задължение. Подлагам гръб (разг.) — угоднича. Превивам гръб (разг.) — угоднича, лакейнича. Стоя зад гърба на някого — а) Крепя някого. б) Действам чрез някого. Сърби го гърбът (разг.) — върши действия, за които заслужава бой.
|