|
гръ̀мвам, -аш, несв.; гръ̀мна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гръ̀мнат, св., непрех. 1. Гърмя веднъж или няколко пъти по веднъж. Докторът гръмна, но видя, че дивечът избяга нататък здрав и читав. Вазов. Само първата пушка да гръмне, и двуглавият орел (Русия) ще разпери крилете си над нас! Вазов. 2. Издавам внезапен гръм, глас; трясвам, еквам, прокънтявам. И сред общата тишина и любопитство гръмва ученически оркестър. П. П. Славейков. Гръмва мощно „ура“. Скоро гръмват планините / от топовен рев. Вазов. Едно продължително „ура“ гръмва от лявата страна на пътя. Ал. Константинов. И ще гръмне навред по земята: / „Пролетарии от всички страни, / пролетта и за нас позвъни / с огнекрилия зов на борбата. Смирненски.
\n
|