гръ̀мнат, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от гръмна. 2. Като прил. — ударен от гръм; треснат. Гръмнато дърво. || Вцепенен. Гороломов стоеше като гръмнат. Той слушаше поразен и бе зашеметен от жестоките истини. Вазов.