гръ̀мък, -мка. -мко, мн. -мки, прил. 1. Който звучи, отеква със силен, мощен глас; громък. Шествието отиваше към моста шумно, с гръмко „ура“. Вазов. Своята реч Каменов винаги изпъстряше с гръмки възгласи. Влайков. Гръмки ръкопляскания. 2. Прен. За реч — външно ефектен, надут. Гръмки фрази. 3. Прен. Широко известен, нашумял. Гръмка слава. Гръмко име.
|