грях, грехъ̀т, грехà, мн. греховè, гря̀ха (сл. ч.), м. 1. Рел. Нарушение на църковен морал; прегрешение. Ти си праведник, ти нямаш грях. Елин Пелин. Дълг неплатен, грях непростен. Погов. Грях, не грях — ще се облажа. 2. Прен. Осъдителна постъпка; вина, престъпление. Шибил беше погазил много закони и не знаеше вече кое е грях и кое не. Йовков. Признавам си греха. Предателството е тежък грях. Потънал в грехове. □ Вкарвам в грях (разг.) — ставам причина някой да извърши грях. Грях ти на душата (разг.) — като заклинание или укор. Смъртен грях — тежко и непростимо прегрешение.
|