г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
| губене
губер
губерка
губернатор
губернаторски
губернаторство
губерния
губернски
губя
губя се
гувернантка
гугла
гуглест
гугукам
гугукане
гугутка
гудя
гуждам
гуждане
гузен
гузно
гузност
гукам
гукане
гуквам
гукване
гукна
гулаш
гулия
гуляене
гуляй
гуляйджия
гуляя
гума
гумен
гуменки
гумно
гункам
гункане
гурбет
гурбетчийски
гурбетчийство
гурбетчия
гурвам
гурване
гургулица
гургурица
гурел
гурелив
гурелясам
гурелясвам
гурелясване
гуркам
гуркане
гурльо
гурна
гусла
гуслар
гусларов
гусларски
гусля
гутаперча
гуцам
гуцане
гуци
гуша
гуша се
гушав
гушвам
гушвам се
гушване
гушене
гушест
гушка
гушкам
гушкам се
гушкане
гущер
гущеров
гущерче
|
гỳбя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Лишавам се от нещо, което съм имал. Ако утре пламне нещо, какво губи той? Вазов. Бойченко почна да губи търпение, защото лицето му странно потъмня. Вежинов. С пръст той не е пипнал тази земя. Ние си губим здравето над нея: нека си я разделим овреме. Елин Пелин. Те губят цялото си състояние. Губя надежда. Губя сили. Губя самообладание. Губя право. Губя смисъл. Губя вяра. Губя апетит. 2. Изпускам, изтървавам или оставям нещо без да зная или без да видя; изгубвам, загубвам. Противоп. намирам. Детето постоянно губи нещата си. Често губя ключове. 3. Понасям или имам щета, загуба. Противоп. печеля. Евтиния, брат, евтиния! Решил съм да губя, ама оборот да става. Чудомир. Един губи, друг печели. Погов. 4. Оставям нещо да мине напразно, без полза; пилея. Лудо младо не люби! / Младостта си, / радостта си / не губи! Яворов. Недей търси предели в небесата! / В загадки вечни младост не губи! К. Христов. Губя времето си. 5. Погубвам, убивам, унищожавам. Но себе си, брате, губя, / тия глупци като мразя. Ботев. Море моме, малка моме, / не губи ми грешна душа. К. Христов. Старо губиха, младо ровиха. Нар. пес. □ Губя почва под краката си — оставам без опора. Губя си ума по някого или по нещо — постоянно мисля за едно и също. Губя и ума и дума — обърквам се, оплитам се.
|