|
гỳгла ж. Диал. 1. Островръха качулка за предпазване на главата в лошо време. Когато бяхме вече там и снемахме гуглите на ямурлуците от лицата си, видяхме, че бяха се спрели много повече кола от всеки друг път. Йовков. 2. Кожена шапка с косъма навън; рунтав калпак. Погледът му, зверски и лют, светеше под високата му космата черкезка гугла. Вазов.
|