|
гỳкам, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. За птици, като гълъб, гургулица и др. — издавам глас гу-гу. Гълъбите гукат в близката гора. Вапцаров. Там някъде тревожно и непрестанно гукаше гургулица. Елин Пелин. || Прен. За дете — издавам глас като гълъб. А като го закачаше Дича, която седеше над него, то (детето) гукаше и се смееше. Влайков. 2. Прен. За близки, любими — разговарям нежно, интимно. Той търси битки, пък ти жадуваш за тихичко гнезденце, за да си гукате сладко, нали? Вазов. Двамата си гукат щастливи.
|