гурбèт, мн. няма, м. (араб.). Диал. Обикн. в съчет. на (по) гурбет ходя (отивам) — в чужбина на работа за печалба ходя (отивам). Някога това си беше редното: мъжете идат на гурбет по Стамбул и по Влашко и с години седят там. Влайков.