Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
губене
губер
губерка
губернатор
губернаторски
губернаторство
губерния
губернски
губя
губя се
гувернантка
гугла
гуглест
гугукам
гугукане
гугутка
гудя
гуждам
гуждане
гузен
гузно
гузност
гукам
гукане
гуквам
гукване
гукна
гулаш
гулия
гуляене
гуляй
гуляйджия
гуляя
гума
гумен
гуменки
гумно
гункам
гункане
гурбет
гурбетчийски
гурбетчийство
гурбетчия
гурвам
гурване
гургулица
гургурица
гурел
гурелив
гурелясам
гурелясвам
гурелясване
гуркам
гуркане
гурльо
гурна
гусла
гуслар
гусларов
гусларски
гусля
гутаперча
гуцам
гуцане
гуци
гуша
гуша се
гушав
гушвам
гушвам се
гушване
гушене
гушест
гушка
гушкам
гушкам се
гушкане
гущер
гущеров
гущерче

гỳцам, -аш, несв., непрех., звукоподр. 1. За свиня — издавам звук като израз на задоволство; грухтя. Надварят се (прасенцата) и гуцат, и квичат. П. П. Славейков. 2. Дет. Гукам. То (детето) ги познава вече, подава си ръченцата, клати си главенцето, смее се, гуца. Влайков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.