гỳцам, -аш, несв., непрех., звукоподр. 1. За свиня — издавам звук като израз на задоволство; грухтя. Надварят се (прасенцата) и гуцат, и квичат. П. П. Славейков. 2. Дет. Гукам. То (детето) ги познава вече, подава си ръченцата, клати си главенцето, смее се, гуца. Влайков.
|