Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
губене
губер
губерка
губернатор
губернаторски
губернаторство
губерния
губернски
губя
губя се
гувернантка
гугла
гуглест
гугукам
гугукане
гугутка
гудя
гуждам
гуждане
гузен
гузно
гузност
гукам
гукане
гуквам
гукване
гукна
гулаш
гулия
гуляене
гуляй
гуляйджия
гуляя
гума
гумен
гуменки
гумно
гункам
гункане
гурбет
гурбетчийски
гурбетчийство
гурбетчия
гурвам
гурване
гургулица
гургурица
гурел
гурелив
гурелясам
гурелясвам
гурелясване
гуркам
гуркане
гурльо
гурна
гусла
гуслар
гусларов
гусларски
гусля
гутаперча
гуцам
гуцане
гуци
гуша
гуша се
гушав
гушвам
гушвам се
гушване
гушене
гушест
гушка
гушкам
гушкам се
гушкане
гущер
гущеров
гущерче

гỳша ж. 1. Предната част на шията. Но тя усети студенината на едно острило до гушата си и занемя от ужас. Вазов. Море моме, малка моме, / не губи ми грешна душа: / имаш, моме, рудо гърло, / имаш, пиле, бяла гуша. К. Христов. От много ядене и спокоен живот пусна двойна гуша. || Разш. Врат, шия. На гушата ѝ имаше гердан от ален мерджан. Йовков. Замахнаха и двамата един въз друг и се хванаха за гушите. Вазов. 2. Разг. Болест — подутина на предната част на шията вследствие на увеличаване на щитовидната жлеза. Радоилският водач, който беше гушав, поиска лек от ботаника за гушата: той го взе за билярин. Вазов. 3. У птици — разширение на хранопровода под клюна. Гуша на пеликан. □ До гуша (разг.) — до голяма степен, до крайния предел. Затънал съм до гуша в дългове. Дойде ми до гуша (разг.) — много ми дотегна. Стискам някого за гушата (разг.) — принуждавам го. Хващаме се за гушите (разг.) — спречкване се, сбиваме се.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.