гỳщер м. Неголямо въздълго четириного влечуго с дълга опашка, покрито с люспи. Lacerta viviparis. Момченцата плъзнаха по баирите, обръщаха големи камъни, за да ловят гущери и змии. Йовков. Припича се като гущер на припек. Погов. □ Бълвам змии и гущери (разг.) — говоря язвителни думи в разгневено състояние.
|