|
гъ̀вкав, -а, -о, прил. 1. Който лесно се превива, огъва. Ден и нощ бръшлян посяга / към тополина снага, / вейки гъвкави протяга / с умолителна тъга. Яворов. Гъвкав стан. || Прен. За език — който има богати изразни възможности. Обичам те, роден език, / ту гъвкав, ту твърд като камен / елмазен. Вазов. 2. Прен. Който умело използва обстоятелствата и лесно се справя със затрудненията; ловък. Гъвкава политика. Гъвкав ум.
|