гъ̀дел м. 1. Слабо нервно раздразнение, предизвикано от леко докосване до кожата, обикн. придружено със смях. Гъдел ме е. || Прен. Леко приятно чувство. Но все пак ще чувствам / приятния гъдел, / ... / да гледам как / горе / небето сияе. Вапцаров. 2. Прен. Разг. Слабо място; слабост. Като догадлив човек, който познава гъдела на хората, беше турил пиперец в гозбата. Вазов.
|