гъ̀лтам, -аш, несв., прех. 1. Поемам, прокарвам храна, течност или др. през гърлото си. Той само ядеше. Бузите му се издуваха и шията му се протягаше, кога гълташе. Йовков. Той спря, наведе се над една чиния и от смущение почна да гълта цели парчета свинска луканка, без да ги дъвче. Чудомир. || Прен. Разг. Поемам въздух. Дишаш и гълташ чистия и пресен утринен въздух. Влайков. Гълтам прах. 2. Прен. Жадно възприемам. Всички сега слушаха омаяни и гълтаха родните и понятни звукове на тая музикална поезия. Вазов. Тя гълташе всяка негова дума. Вазов.
|