|
гълчà, -ѝш, мин. св. -àх, несв. Диал. 1. Прех. Карам се някому; мъмря. Момчето ден ходеше на училището, два отсъстваше. Учителят почна да го гълчи. Ив. Хаджимарчев. 2. Непрех. Говоря с висок глас; викам. Той цял ден ходеше гологлав из двора, даваше заповеди и гълчеше високо на жена си и на децата си. Елин Пелин. И на коне препуснаха някои напред също като на война, а отзад идеха пешаците и гълчаха, като че беше турска сватба. Йовков. || Приказвам, разговарям с някого. Дядо Нистор, с чибук в ръка, с доволно и подмладено лице, гълчеше весело с другаря си. Вазов.
|