гълъбàрник, мн. -ци, м. 1. Малка постройка или помещение за питомни гълъби, често в тавана на къща. Хаджи Петър се залисваше много с тези гълъби. Току се катери по гълъбарниците им, лови ги, гледа отдолу, отгоре. Йовков. 2. Прен. Ирон. Неприветлива таванска стая или помещение. || Разг. Помещение за задържане на арестувани. Може само две-три нощи да нощуваме в гълъбарника, догдето се изпита работата. Вазов.
|