|
гъмжà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. За множество в ограничено място — движа се разбъркано и с шум. Върволякът гъмжеше из улицата. Вазов. Гъста тълпа гъмжеше вече около кладенеца. Йовков. || Прен. Намирам се в голямо количество, изобилствам. 2. Изпълнен съм с много люде, шум и др. Бивакът на войниците, който до скоро гъмжеше като кошер пчели, отдавна беше утихнал. Йовков. Площадът гъмжи от народ.
|