|
гъ̀нка ж. 1. Прегънато място на плат, дреха и др.; чупка. Дрехите им са тъй измачкани, с толкова много гънки, че на пръв поглед те не приличат вече на хора. Л. Стоянов. 2. По кожа на лице и под. — бръчка. Мъчителни гънки треперят по лицето му. Л. Стоянов. 3. Продълговата вдлъбнатина на местност; падина. Прозрачни мъгли още се плъстяха в гънките на урвите на Рибарица. Вазов.
|