|
гъ̀рбав, -а, -о, прил. 1. Който има гърбица; гърбат. Изведнъж там изскочи дребно човече. Беше гърбаво, главата му хлътнала в трупа. Йовков. || Силно извит като гърбица. Гърбав нос. 2. Приведен, прегърбен. Чичо Кола беше петдесетгодишен човек, с издадени плещи, които го правеха малко гърбав. Елин Пелин.
|