|
гърдѝ, мн., ед. (рядко) гърдà и (поет.) гръд, ж. 1. Само мн. Предна част на тялото между шията и корема. И две щат сълзи да капнат / на стари гърди и млади. Ботев. Ризата му беше разкопчана отпред и рунтавите му гърди не искаха и да знаят за студа. Йовков. 2. Само мн. Гръдната кухина, в която са поместени дихателните органи и сърцето; гръден кош. Сърцето му тупаше силно и болезнено в гърдите. Вазов. Потънал в кърви, лежи и пъшка / юнак с дълбока на гърди рана, / юнак във младост и в сила мъжка. Ботев. В тесните му гърди бе се заселила една суха кашлица и ги дереше безмилостно. Елин Пелин. || Обр. Тя се мяташе в леглото като на въглени и такава тежест душеше гърдите ѝ, че ѝ се искаше да извика. Елин Пелин. И толкова ясно му ставаше всичко сега / ... /, че сякаш в гърдите топеше се буца сняг. Вапцаров. 3. Млечните органи у жената. Стояница го взе в прегръдките си, извади гърдата си и му даде да бозае. Елин Пелин. И чувам писък на кърмачета, / от майчини гърди изтръгнати. П. П. Славейков.
|